Изборът на подходящо моторно масло е сложен и деликатен процес. Той се ръководи от разнообразните експлоатационни и икономически фактори. От правилният избор зависят надеждната и безотказна работа на двигателите, тяхната дълготрайност и икономичност, опазването на околната среда. Немаловажна е и финансовата страна на проблема.
Правилният подбор на моторното масло се състои в избор на вискозитетен клас и на експлоатационно ниво, които се препоръчват в инструкцията за експлоатация на автомобила от производителя.

Вискозитетният клас на моторните масла се определя съгласно стандарта SAE (Дружество на инженерите от автомобилната промишленост). Съгласно този стандарт маслата се подразделят на летни, зимни и всесезонни.

Летните масла имат обозначение SAE 20, SAE 30, SAE 40 и SAE 50. Зимните масла имат обозначение 0W, 5W, 10W, 15W, 20W, 25W. Всесезонните масла имат двойно обозначение, например 15W40, 20W50 и др. Числото преди знака W дава указания за нискотемпературните свойства на маслото. Колкото числото е по-малко, толкова маслото е по-подвижно при ниски температури, стартирането на двигателя е по-лесно. Числото след знака W дава указания за вискозитета на маслото при 100 С. Вискозитетът е мярка за съпротивлението на флуид, срещу преместването на едни негови пластове спрямо други. Възприема се като „гъстота“ или съпротивление при изтичане. Вискозитетът представя вътрешното съпротивление (напрежение) на флуида да изтича и може да бъде считан като мярка за триенето на флуида. Така водата е „рядка“ имайки малък вискозитет, докато растителното масло е „гъсто“ имайки голям вискозитет. Индекс на вискозитета е число, което изразява способността на дадено масло да запази първоначалният си вискозитет при градиентна промяна на температурата от 50 до 100°С. Той е важен критерий на маслото. Колкото е по-малък индексът, толкова маслото е по-податливо на промяна на вискозитета вследствие на промяна на температурата – нещо отразяващо се отрицателно на неговите смазочни свойства.

Видовете двигателни масла- Минералните масла се получават директно чрез дестилация/ректификация от нефта без допълнителна обработка. Те са смес от много и най-различни въглеводороди. Състава на маслата варира с качеството на нефта и условията на получаване. По тази причина те са сравнително нискокачествени. За да се гарантират определени показатели, устойчивост и др. най-често е необходимо добавянето на адитиви/присадки. Наричат ги така, защото са произведени от суровини, получени при добива на суров петрол. Нефтът е многокомпонентна течност, тоест състои се от субстанции с различно специфично тегло – от леки въглеводородни газове до тежки асфалтени деривати, вариращи в различни пропорции в зависимост от вида му. В колоните за ректификация (фракционна дестилация) съставните части на нефта биват отделяни една от друга в зависимост от тяхната плътност и температура на изпарение, а като суровина за производство на масла се използват субстанциите, изградени от молекули със среден размер – обикновено с 25 до 40 въглеродни атома. Те са най-подходящи да изпълняват смазочни функции, могат да бъдат изпомпвани под високо налягане между движещите се метални повърхности и да осигуряват хлъзгав маслен слой, чиято плътност е най-подходяща за ефективно смазване. Както бензините, така и маслата съдържат въглеводороди с прави, циклични или още по-сложно организирани форми – химиците ги наричат парафини, олефини, нафтенови и ароматни въглеводороди. След атмосферната дестилация на нефта маслените фракции се разделят чрез вакуумна дестилация. При този процес се избягват високите температури, които биха довели до разпадане (крекиране) на молекулите, преди в течността да се инициира процес на изпарение. Съществуват различни видове нефт с различни пропорции на отделните фракции и това естествено налага различия при проектирането и настройките на рафинериите. След дестилацията някои от ароматните въглеводороди и тежките парафини се отделят с помощта на разтворители, а молекулярните структури на различните субстанции се променят чрез редица химически процеси до получаване на най-подходящите за съответните условия видове. Разбира се, чисти минерални масла не се използват от много отдавна, тъй като дори и най-качествените нямат нито достатъчна стабилност, нито достатъчно добри мазилни свойства, затова към тях се примесват добавки с най-различно предназначение, като количеството им зависи от качеството на базовите масла. Подходът на различните компании при композирането на структурата на минералните моторни масла е различен – някои използват висококачествени базови компоненти с по-малко количество добавки, докато при други основната базова маса се състои от нискокачествени минерални масла и голямо количество присадки. Аналогия в случая може да се направи и с бензините – преди години редица компании предпочитаха да добавят към нискооктановите горива големи количества тетраетилолово. В този контекст е добре да се знае, че ако две масла на различни производители покриват едни и същи спецификации, това не значи, че са еднакво качествени – голямо значение има и резервът, с който те надхвърлят граничните стойности, както и какво ще бъде поведението им след определен период на експлоатация. Първи автомобили с минерално масло – Първите автомобили работели с прости минерални масла без добавки и въпреки че били слабо натоварени, нямали голям пробег без нужда от ремонт. Днес маслата са сложни високотехнологични течности.

Съществуващите конструктивни oсобености и разлики в американските и европейските двигатели карат европейски производители да обединят усилията си да създадат свой общ стандарт. Той става факт в средата на 80-те години и бива наименуван със съкращението ССМС (от „Комитет на автомобилостроителите от Общия пазар). От 1 януари 1996 г. той е наследен от класификацията на АСЕА (Асоциация на автомобилните произволите. в Европа). Последната включва Mercedes-Benz, BMW, DAF, Fiat, Ford of Europe, General Motors Europe, MAN, Peugeot, Porsche, Renault, Rolls-Royce, Rover, Saab-Scan, Volkswagen, Volvo., Европейският технически комитет на производителите на масла и Асоциацията на производителите на маслени материали. Съвместно те създават гранични стойности на изисквания и единна система за мониторинг в общоевропейски център. Класификацията :АСЕА установява минимално ниво, с което са съгласни всички членове, оставяйки си правото да използват и свои фирмени спецификации с по-високи изисквания по отношение на въведените оценъчни параметри, както и да създават допълнителни такива. Някои от тези параметри се обозначават върху търговския продукт. Според тази система моторните масла се делят на класове – обозначени с А за бензинови двигатели и В за дизелови, когато става дума за леки и лекотоварни автомобили, и с Е за товарни автомобили. През 2004 г. категориите А и В се комбинират в обща категория А/В и е въведена нова група категории за бъдещите системи за обработка на газовете, обозначена с Сх. При някои случаи в описанието на всяка rpyпа масла се добавя и двуцифрено число, обозначаващо годината на внедряване и съответното ниво.

A1/B1 – предназначено за бензинови леки или лекотоварни автомобили, специално създадени за работа с нискофрикционни масла.

АЗ/ВЗ – стабилни, запазващи вискозитета си масла с високи експлоатационни свойства и/или удължен интервал на смяна, предназначени за мощни бензинови, леки и лекотоварни дизелови двигатели.

АЗ/В4 – стабилно, запазващо вискозитета си масло, предназначено за бензинови и дизелови двигатели с директно впръскване, но подходящо и за предходните приложения.

А5/В5 – същото определение, предназначено да работи с удължен интервал на смяна, за натоварени бензинови и дизелови двигатели, които могат да работят с масла с нисък вискозитет.

С – масла, предназначени за употреба при автомобили с дизелови двигатели с DPF-филтри и бензинови трипътни катализатори,

С1 – масла с нисък вискозитет и ниско съдържание на SAPs, C2, СЗ (намалено съдържание на SAPs) предназначени за работа с новите DPF-филтри. Класификацията ILSAC е създадена съвместно от американски и японски автомобилостроители, a JASO е японска класификация, отчитаща характерните особености на японските мотори. Няколко компании, сред които BMW, GM, Mercedes, MAN, VW, Mack, Caterpillar, създадоха свои собствени квалификационни критерии и изработиха по тях спецификации, които обикновено съответстват на определени нива, намиращи се над тези на API. Такива са например BMW Long Life 04, VW 505.00, MB 229.3. В следващата графика можете да видите сравнение между тези експлоатационни нива.

Основният фактор, който кара хората да се въздържат от купуване на синтетични масла, е по-високата им цена. Дали обаче ако се отчетат всички фактори в процеса на експлоатацията им, сметката няма да излезе малко по-различна? Според предписанията на производителите голяма част от движещите се по нашите шосета автомобили могат да използват вече остарели експлоатационни класове. Разбира се, ако маслото притежава сертификат от съответния производител, не би трябвало да има проблеми. На практика все още най-използвани си остават минералните масла, но в повечето случаи замяната със скъпото синтетично масло все пак би излязла по-евтино.

 

По принцип икономията на гориво при използването на синтетични продукти в сравнение с еквивалентни минерални масла не може да се определи с голяма точност и зависи от доста фактори, но тя винаги е налице и варира между 2 и 8%. Лабораторно доказано е, че в повечето случаи използването на синтетично масло с вискозитетен клас OW, 5W и дори 10W може да доведе до 4-5% икономия в сравнение с минерални масла с вискозитетен клас 10W-40 и 15W-50. Употребата на подобни синтетични продукти в съчетание с по-добрите им експлоатационни качества води до най-големи икономии при студено стартиране в лоши климатични условия, защото те не се сгъстяват при ниски температури, имат добри мазилни свойства и оказват слабо съпротивление на маслената помпа. Освен това допълнителен бонус е фактът, че подобни масла по-бързо достигат и се разпределят по триещите се повърхности в двигателя, намалявайки загубите от триене (отново икономия на гориво) и износването на агрегата – при това при всякакви условия, а не само при ниски температури.

Съгласно ширещото се мнение използването на синтетични масла води до повишеното им изразходване, то това съвсем не е вярно, защото при достигане на нормалната работна температура на двигателя тези масла имат същия вискозитет като обикновените. Тъй като обаче са съставени от по-качествените субстанции, споменати по-горе, при високи температури те имат значително по-ниска изпаряемост, с което логично способстват за намаляване на разхода на масло. Интересно е да се отбележи, че при замяната на минералното масло със синтетично разходът на масло може да се увеличи не поради неговата по-добра течливост, а защото синтетичните масла имат свойството да отмиват голяма част от отлаганията и нагарите, откривайки по този начин запечатаните от тях прорези, дължащи се на износване.

Маслото трябва да изпълнява предназначението си и при наличие на замърсители, като вода, прах, продукти на горенето и на други химични реакции. Голяма част от попадналите в него едри частици се улавят в масления филтър, но по-малките остават в маслото, постепенно влошават качеството му, стават предпоставка за износване и в крайна сметка се превръщат в една от причините за неговата смяна. Добавките в маслата играят съществена роля за осигуряване на стабилността им при високи температури, противодействат на замърсяването с вода, гориво и вредни киселинни продукти на горенето. Те включват метални и полимерни дисперсанти (от англ. disperce – разпръсквам, разсейвам), антикорозионни и антиокислителни, противоизносни и противозадирни съставки, подобрители на вискозитета и добавки за предотвратяване на формирането на кристали при ниски температури, деемулгиращи и антипенни компоненти. Добавките са скъпи субстанции със специфично предназначение, които се прибавят в точно определено количество за постигане на определен баланс с изключителна важност – дори и малките отклонения могат да променят значително експлоатационните качества на маслото. Количествата и съотношението се определят от производителите след интензивни лабораторни експерименти и динамометрични тестове на двигателите. Точният вид и количество на веществата, които формират присадките, са известни само на производителите, затова няма случай, в който фирмите за масла да препоръчват или адмирират използването на допълнителни добавки – напротив, те смятат, че се нарушава споменатият баланс на внимателно композираните съставки и в крайна сметка могат да се получат нежелани химични реакции и съединения.